30 юли 2008

Недей да пиеш ако ще караш

Мамо,излязох с приятели. Отидох на един купон,и си спомних какво ми каза преди да изляза: "Недей да пиеш ако ще караш." Затова, пих еднин спрайт. Почувствах се горда със себе си за това,че послушах съвета ти,и за разлика от много мой приятели бях трезвена!! Направих своя избор,и твоите думи бяха свещенни за мен. Когато купона свърши,хората започнаха да се качват по колите си,пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава Мамо,неможех дори да си представя какво ме очаква.Нещо неочаквано... Сега съм тук,просната на земята и чувам полицайте да говорят "момчето което се блъсна в тази кола е пияно". Мамо,гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите "момичето няма да издържи". Сигурна съм мамо,че момчето което ме блъсна,не е искало да ме рани.Но защо...?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив Мамо? Защо хората го правят,знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..! Болката ми в момента е огромна,все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо,кажи на сестричката ми да не се плаши,кажи на Татко да бъде силен. И моля те,отиди при момчето,и му дай съвет,както даде на мен. Може би ако неговите родители му бяха казали,сега щях да съм жива мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече,и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега мамо,докато съм тук на земята,умираща. Исках да ти кажа толкова неща,Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя,да бъда твоя ангел,и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.

Тези думи са написани от журналистката която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало,момичето е шепнело тези думи.

Гласувай в