23 октомври 2008

Тоалетна поезия

Тъй тъжен сутрин е кенефът
нелепо плочките мълчат
разделт се лайното и човека
и всеки тръгва сам по своя път.

Човекът по дела човешки
с другите подобни същества
лайното по тръбите тежки
надоло с другите лайна.

След час човекът вече огладнява
забравил е за своето лайно
лайното също го забравя
тъй сякаш те не са били едно.

А може би скръбта е неуместна
и може би така е по-добре
а може би отново ще се срещнат
там нейде сред лазурното море.


Автор неизвестен

1 коментара:

Цветелин Павлов каза...

е ти източника:

http://farawaysoclose.net/node/177