Откакто простатата вече не звъни толкова силно и не ни кара да се събуждаме до собствената си жена с ужасното чувство, че пенисът ни иска само да пикае и нищо друго, оттогава в рекламния свят взеха да се появяват разни авиатори, които, добре наспали се, ни дават акъл „как да вдигнем самолета”. Ето ги:
„Хайде, хайде! На всеки може да се случи!”. Очевидно, героят от тази рекламна снимка е успял да уважи женицата, за което ни се хвали с вдигнат палец извън нейното полезрение, а пък тя, горката, се мъчи да изглежда уважена, като изобразява някаква озъбена усмивка, но в очите й се чете друго – тъга и обида от неуважението. Но пък сама си е виновна – ако се погледне в огледалото, ще разбере, че е по-скоро ПВО (противовъздушна отбрана), отколкото атинянката Таис (легендарна съблазнителка). А, знае се, противовъздушната отбрана сваля самолетите, а не ги вдига. С ракети земя-въздух. Бум! Самолетът е свален. Поне така действа тази жена на моя самолет. И ето ме на крачка от заветната мечта на авторите на тази реклама. Като почувствам самолета си свален, какво ми остава – да тичам да си купя, да си дам парите, моите пари на тях за опаковка Трибестан! No pasaran! Има и рима... За малко да попадна в клопката на коварните рекламисти!
Хайде да върнем лентата назад! Какъв е проблемът на мъжа от рекламата? Не може да вдигне самолета. Но дали той е виновен за това? Има вид на добре гледан мъж. Не е стар, защото пилотите ги пенсионират млади. Не е без самочувствие, защото очевидно е главен пилот, командир. Здрав е, защото при пилотите периодичните медицински прегледи са задължителни. Не е комплексар, защото в тези прегледи участва и психиатър. Тогава защо не може да вдигне самолета? Очевидно и при него, както при мен, причината е в „противовъздушната отбрана” – партньорката му. Знаете ли, че... Или по-добре: невероятно, но факт! Грозните жени са враг на ерекцията и на libido sexualis! „Хайде, хайде! На всеки може да се лучи!”. Излиза, че човекът не вдига самолета, защото целта на полета е някакъв киликандзер. Е, успокойте се. Вече има лек за това – Трибестан. Стоп! Ето ни отново в клопката. Излиза, че тази реклама ни кара да си платим, за да можем да се съвкуплим с жена, която не желаем и която не ни възбужда. Защо да го правим?
Защо трябва да пожелаем нещо, което не желаем и след това изкуствено да удовлетворим желанието си, като платим на някого за това и този някой да спечели, защото сме придобили нещо, което преди не сме искали?
Дами и господа, с горното изречение успях да формулирам главния въпрос, който следва да бъде зададен на повечето от участниците на рекламния пазар. И се гордея с това. Ето, аз не обичам диня. Трябва ли някой да инвестира в научни изследвания, които да доведат до разработката на препарат, който ще предизвика у мен обич към динята и желание да я ям? Естествено, че трябва, ако продава дини. Но в случая се продават не дини, а средството, което поражда желание към тях. Объркана работа. Не знам накъде сме тръгнали, но се притеснявам, че посоката може да се окаже не дотам добра, щом ни води към свят, в който трябва да глътнем хапче, за да се обичаме.
Поста е взет от тоя блог в който има и доста други интересни неща написани по много оригинален начин които заслужават да се видят.Неща като това,това и това
0 коментара:
Публикуване на коментар